Селин Дион (на френски: Céline Marie Claudette Dion) е канадска поп и класическа

Селин Дион (на френски: Céline Marie Claudette Dion) е канадска поп и класическа певица.

Дион е родена на 30 март 1968 година в град Шарлеман (24 км източно от Монреал), провинция Квебек, Канада, където израства. Тя е най-малкото от 14-те деца в музикално семейство.

През 1981 година се среща с Рене Анжелил, бъдещия си брачен партньор, който харесва неин демозапис (на песента „ Ce n`etait qu`un reve “, композирана от майка ѝ Терез) и се съгласява да финансира дебютния ѝ албум.

През 1982 година с песента си „ Tellement J'ai D'amour Pour Toi “ печели златен орден на музикалния фестивал „ Yamaha “ в Токио.

През 1983 година Дион става първата канадска изпълнителка със златна плоча във Франция (с песента „ D`amour ou d`amitie “).

При визитата на папа Йоан Павел II в Квебек през 1984 година Селин е поканена да извърши песента си „ Une Colombe “.

През 1988 година Селин Дион печели първо място в музикалния конкурс „ Евровизия “ („ Eurovision “) с песента „ Ne partez pas sans moi “.

През 1990 година записва първия си англоезичен албум „ Unison “.[4] Сингълът ѝ „ Where does my heart beat now “ доближава до № 5 в класацията Билборд Хот 100. От „ Unison “ излизат и още два хитови сингъла – „ The last to know “ и „ (If there was) any other way “. Продажбите на копията доближават 3 милиона.

През 1991 година записва френскоезичния албум „ Dion chante Plamondon “, който пожънва голям триумф във Франция. От него са шлагерите „ L'amour existe encore “ и „ Des mots qui sonnent “.

В края на 1991 година е поканена да изпълни саундтрака на анимационния филм на Уолт Дисни „ Красавицата и звяра “ в дует с Пибо Брайсън.[7] Песента покорява всички вероятни огромни ранглисти и се трансформира в първия международен шлагер на певицата. За осъществяването си Селин печели своята първа премия „ Грами “ през 1992 година Песента е удостоена също по този начин и с „ Оскар “ за най-добра филмова ария.

През 1992 година, незабавно след триумфа на „ Beauty and the Beast “, Дион издава своя втори англоезичен албум, озаглавен „ Селин Дион “. Албумът е съвсем изцяло баладичен с изключение на свежото начало с танцувалния ѝ хитсингъл „ Love can move mountains “ и песните „ Did you give enough love “ (също хит) и „ Little bit of love “. Най-големият шлагер от този албум е песента „ If you asked me to “, пожънала голям триумф в щатските ранглисти. В различен огромен шлагер се трансформира балада „ Nothing broken but my heart “, написана от Даян Уорън, основала и огромния шлагер „ Because You Loved Me “ (1996), който дълго време се задържа в Топ 30 на „ Билборд “. Албумът се продава в 6 милиона броя по целия свят.

През 1993 година Селин Дион влиза в листата на най-големите международни светила в музикалната промишленост. Първият сингъл от мултиплатинения ѝ албум „ The colour of my love “, озаглавен „ The power of love “ (версия на песента на Дженифър Ръш от 1984 г.), доближава номер едно в класацията на „ Билборд “ и се задържа там четири седмици. Последвалият сингъл „ Think twice “ води английските ранглисти седем седмици. На премиите на „ Билборд “ Дион печели премията за най-високи интернационалните триумфи. Албумът продава 18 милиона копия по целия свят и е вторият най-продаван албум на годината след „ Music box “ на Марая Кери. Песента „ The Colour of My Love “, написана от Дейвид Фостър, Селин посвещава на своя годеник – 26 години по-възрастния от нея Рене Анжелил, за който Дион се омъжва през 1994 година Бляскавата гала, на която са поканени 500 посетители, се организира в Монреал.

През 1995 година на пазара се появява най-продаваният френскоезичен албум на Селин Дион – „ D'eux “, който мигновено заема първите места в класациите във Франция и Канада. Изпълнението ѝ на „ Je sais pas “ се задържа преди всичко във Франция за рекордните 14 седмици. Продажбите доближават 9 милиона, което прави албума най-продавания френскоезичен албум в историята. Това е и началото на съдействието на Селин с френския композитор и китарист Жан-Жак Голдман. Той взе участие в основаването на всеки идващ неин френскоезичен план.

През 1996 година Дион е поканена да извърши саундтрака към кино лентата „ Поверително и персонално “ с Мишел Пфайфър. Песента, озаглавена „ Because you loved me “, се трансформира в международен разбивач на ранглисти. В класацията на Билборд заема първо място 6 седмици, за същия интервал води класациите и във Англия. Не след дълго на пазара излиза най-продаваният албум в кариерата на Дион – „ Falling into you “, последван от европейско турне.

През ноември 1997 година Дион издава албума „ Let`s Talk About Love “, в който има дуети със международни реализатори като Лучано Павароти, Барбра Стрейзънд и Керъл Кинг. Безспорно най-големият шлагер от него е „ My Heart Will Go On “ от саундтрака на „ Титаник “. Последван е от международно турне, траяло към две години. „ My Heart Will Go On “ и до през днешния ден е считана за най-известната ария на Селин Дион. За осъществяването ѝ печели „ Оскар “ през 1998 година.

От януари 2000 до март 2002 година Селин се отдръпва от шоубизнеса, с цел да е до брачна половинка си, който се възвръща от рак, и с цел да стане майка. На 25 януари 2001 година във Флорида се ражда първото дете на Селин и Рене – Рене-Шарл.

Въпреки догатките, че Селин дефинитивно ще постави завършек на кариерата си и ще се отдаде на фамилията си, напролет на 2002 година тя най-неочаквано издава албума „ A New Day Has Come “, едноименната ария от който е отдадена на сина ѝ. Албумът надвишава упования триумф. Само седмица след премиерата му в Съединени американски щати са продадени половин милион копия.

Следващата поредност от хитови и може би най-запомнящи се представления на Селин Дион в Колизеума в Сизърс Палас (The Colosseum at Caesars Palace) – Лас Вегас, са озаглавени „ A New Day... “ („ Новият ден... “), в съдействие с режисьора Франко Драгоне, прочут с режисирането на съвсем всички представления на „ Цирк Дю Солей “ до 1998 година, когато напуща екипа на трупата. Новото шоу на Селин във Вегас започва на 25 март 2003 година и завършва на 15 декември 2007 година Интересното и съвременно шоу добива нечуван триумф и в действителност е удължено с две години заради изключителната си известност. Първоначално е планувано шоу-спектаклите да продължат три години.

Все още на гребена на вълната и въодушевени от триумфа на шоуто във Вегас, Селин и брачният партньор ѝ, който е и неин управител, вземат решение, че е време да се насочат на ново международно турне, което да бъде в поддръжка на лансирането на двата нови албума, които Селин издава през 2007 г. – френският албум „ D'elles “ и британският „ Taking Chances “. Този път те вземат решение да вземат със себе си майката на Селин – Терез, и сина си Рене Шарл. Турнето е озаглавено „ Taking Chances World Tour “. Обиколката на турнето обгръща пет континента – Африка, Азия, Австралия, Европа и Северна Америка. Стартира на 14 февруари 2008 година и завършва на 26 февруари 2009 година И до през днешния ден турнето е считано за едно от най-хубавите и впечатляващи турнета на Дион. Следват още периодически представления в Сизърс Палас.

В персонален проект, макар краткотрайната му победа над рака на гърлото, през лятото на 2014 година брачният партньор на певицата, който е и неин импресарио, стартира още веднъж битка с заболяването и умира на 14 януари 2016 година, на 73-годишна възраст. Двамата имат три деца.

Съкрушителните моменти в персоналния живот на звездата не престават със гибелта на брат ѝ Даниел Дион, който умира също от рак на 16 януари 2016 година, единствено два дни след брачна половинка на Селин Дион.

След къса пауза поради двойния печал, след загубата на брачна половинка и брат си, които почиват в средата на януари 2016 година, Селин се завръща на сцената на Колизеума в Сизърс Палас (The Colosseum at Caesars Palace) – Лас Вегас, където по това време повече от сполучливо е нейното шоу, озаглавено „ Селин “.

През 2017 година се състои европейското турне на Селин Дион – „ Celine Dion LIVE 2017 “ за показване на новия френскоезичен албум на звездата „ Encore un Soire “. Стартира на 15 юни 2017 година и завършва на 5 август същата година. Шоуто не е толкоз „ блестящо “ и разчупено като международното „ Taking Chances World Tour “, само че за сметка на това, гласът на Селин е оценен от критиците, като „ осмото знамение на света “.

През 2018 година Селин анонсира нов тур, този път той обгръща Азия и Океания. Турнето е в поддръжка на албума „ The Best So Far... 2018 Tour Edition “. Албумът включва най-големите шлагери на Дион от 1993 година до 2013 година, доста от които вземат участие в турнето. Обиколката стартира на 26 юни в Токио и завършва на 14 август 2018 година в Окланд, Нова Зеландия, което прави общо 22 концерта. Турнето доближава 56,5 милиона $.

На 8 юни 2019 година се състои последното шоу на Дион от резиденцията ѝ в Колизеума – Сизърс Палас, с което тя завършва своето историческо наличие в нощния живот на Лас Вегас, след към 15 години от премиерата на първото ѝ шоу в града на прегрешението.

The Courage World Tour е четиринадесетото и международно концертно турне на канадската певица Селин Дион, в поддръжка на новия ѝ англоезичен студиен албум Courage, публикуван на 15 ноември 2019 година Това е първото международно турне на Дион от повече от десетилетие, след Taking Chances World Tour. Турнето стартира в Квебек Сити, Канада, на 18 септември 2019 г. и се чака да завърши на 18 септември 2020 година в Лондон.

Поради обстановката обвързвана със международната пандемия от ковид турнето се отсрочва за 2021 година.

През май 2023 година Селин Дион афишира, че анулира идните нови дати за турнето Courage. Тя оповестява, че страда от доста рядко неврологично заболяване, наименувано „ синдром на скования човек “.

На 25 юни 2024 г. Amazon MGM Studios пуска документален филм за живота на Дион със синдрома на скования човек, „ I Am: Celine Dion “.[16] Саундтракът на „ I Am: Celine Dion “ е публикуван на 21 юни.

 На 26 юли Дион изпява „ Hymne à l'amour “ от Айфеловата кула, с цел да приключи церемонията по откриването на Летните олимпийски игри през 2024 година. Това е първото ѝ обществено осъществяване от четири години насам. В рецензията си за церемонията The Guardian пише, че осъществяването на Дион е било „ неустрашимо, блажено завръщане “, с „ порива на човек, който, както сама признава, копнее да възобнови турнето повече от почитателите си “.

На 13 ноември 2024 година Дион излиза на подиума на стилното ревю 1000 Seasons на дизайнера Ели Сааб в Рияд, Саудитска Арабия, където извършва „ I'm Alive “ и „ The Power of Love “.